гр.София , ул.Любен Каравелов 24

ПРОЕКТА

УВОД

България е една от малкото страни в Европейския съюз, която няма правна защита за семействата на партньори от един и същи пол. Партньорите, които живеят с лице от същия пол, не разполагат с различни държавни и частни придобивки, данъчни облекчения, права за наследяване, права на осиновяване и т.н. Това са права, които липсват също и от правната сфера на неженени двойки от различен пол, тъй като връзката им също не е обхваната от законите. Това е следствие от липсата на регулиране на правния институт на „фактическото съжителство”, който не съществува в страната. И докато двойките от различен пол имат достъп до брак, двойките от един и същи пол нямат, следователно няма начин законно да признаят връзката си и да уреждат правата си, защото Конституцията ограничава брака като такъв, сключен единствено между един мъж и една жена.

В новия Семеен кодекс от 2009 г. фактическите съюзи бяха съзнателно изключени от правния акт с единствената цел от тях да не се ползват лица от един и същи пол. Това беше следствие от искане на становище тогава входирано от гей организация „Джемини”, която поиска от Комисията за защита от дискриминация да излезе със становище дали би било дискриминация, ако бъде въведен правният институт на „фактическото съжителство“ и от него бъдат съзнателно изключени лицата, живеещи в дълготрайна връзка с лице от същия пол. КЗД излезе с официално становище, че ако законът бъде приет и изключва съжителството на двойките от един и същи пол, това ще бъде дискриминация. След като изявлението беше официално публикувано, МС реши, че обществото не е готово за признаване на взаимоотношенията между хората от един и същи пол и че в резултат на това целият правен институт на „фактическото съжителство“ отпада от закона.

Оттогава българската съдебна система, когато е помолена да се произнесе по дискриминация в случаи на двойки от един и същи пол, поради липса на право на признаване на техните отношения, отказва да направи това, като се позовава на Конституцията, която ограничава брака като такъв между мъж и жена и одобрява дискриминацията като законно обоснована. В практиката си българският съд отказва защита от домашно насилие на лица от техен партньор от същия пол, тъй като тълкува понятието „фактическо съпружеско съжителство“ като препращащо към определението за брак, което в Конституцията на Република България и Семейния кодекс е „съюз между мъж и жена“. Следователно, произнася се съдът, лицата с интимен партньор от същия пол са изключени от защитата на закона. Такъв съдебен акт на българския съд е Разпореждане № 26 от 07.10.2014 г. по гр. д. № 53154/2014 г. на СРС. Така дискриминацията става не само законовообоснована, но и институционализирана.

Непризнаването на брака от българското правителство, нито друга форма на узаконяване на семейството между лица от един и същи пол, се отнася и за семействата, както на български, така и на чуждестранни граждани. Това се излага в писмо от 19 октомври 2011 г. на Министерството на външните работи на Република България до правозащитната организация Български хелзинкски комитет, изпратено за целите на проучването “From A to B: comparative survey in seven cases on the (non-)recognition of same-sex couples moving from one European country to another” на юридическия факултет на Университета в Лайден (Холандия). С това България нарушава Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правата на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (Директива за свободно движение). Страната отказва да третира семейства и партньорства между лица от един и същи пол като такива и по този начин нарушава свободата на движение на гражданите на ЕС и техните семейства.

Целеви групи

Еднополови двойки, признати в друга държава-членка на ЕС, пътуващи или пребиваващи в България. Това включва двойки от други държави-членки на ЕС, но и двойки от България, които са потърсили признание в друга юрисдикция на ЕС и са се върнали. Нуждите на тази целева група са признаването статута на семейство/партньорство в приемащата държава, така че те да могат напълно да се възползват от свободата на движение като елемент на европейското гражданство. Макар тази необходимост да не може незабавно да бъде постигната от проекта, тя ще има за цел да им даде глас и да разпространи посланието на социално и политическо ниво за проблемите и бариерите, пред които са изправени, когато приемащата държава-членка на ЕС не ги припознава като семейство/партньорство.

ЛГБТИ общността в България. Необходимостта от тази целева група е да станат по-активни в политически план и да надигат гласа си по-силно и ясно по отношение на исканията за промени, които ще подобрят равенството на ЛГБТИ хората. Групата трябва да бъде информирана, ангажирана в различни нива и да има възможност да говори и да действа. Ние се обръщаме главно към по-младите ЛГБТИ хора, които като цяло са по-отворени и по този начин могат да бъдат по-силни и видими.

Широката общественост. Под широка общественост по-скоро хвърляме фокус върху съюзниците на ЛГБТИ и неутрална социална група, която няма силно мнение относно правата на ЛГБТИ или признаването на еднополовите двойки. Това е група, която може да бъде спечелена за подкрепа, ако бъде адресирана правилно и бъде запозната с конкретни лични преживявания и разкази, а не с обща реторика. Основният фокус е върху младите аудитории.

Държавни власти. Това включва българските национални и местни власти, които продължават практиката да не признават еднополови съюзи сключени в други юрисдикции, както и институции на европейско ниво с централен фокус върху Европейския парламент. Необходимостта по отношение на тази целева група е да им се предоставят основани на доказателства политически препоръки относно ограниченията на свободата на движение в рамките на ЕС за еднополови семейства и партньорства, но също така да се докаже, че има обществена подкрепа и социална енергия зад потенциалните промени в политиката.

Нашата основна цел е да се противопоставим на практиката на дискриминация на държавите-членки на ЕС, които не третират еднополовите двойки, признати в друга юрисдикция, като такива и по този начин нарушават правото на свободно движение в рамките на Европейския съюз. Смятаме да постигнем това като:
Идентифицираме и анализираме положението на еднополови двойки с признание в друга държава-членка на ЕС, които пътуват или пребивават в България;
Информираме ЛГБТ общността (в България и в чужбина) за ограниченията пред свободата на движение в ЕС за ЛГБТ двойки и да мобилизира подкрепа за промяна;
Повишим осведомеността между държавните органи и широката общественост за несправедливия и дискриминационен начин, по който еднополовите двойки от други държави-членки на ЕС се третират и да се окаже натиск за промяна;
Поставим свободата на движение на еднополовите двойки в обществения дневен ред и да се започне дискусия на национално и европейско равнище.

Очакваните резултати са да проучим положението на еднополовите двойки с признание в друга държава-членка на ЕС, които пътуват или пребивават в България и да разпространим тази информация с публичното пространство.

Кой го прави

Партньорите за този проект се познават и работят заедно от дълго време, събрани от ангажираността си за зачитане на човешките права и по-специално ЛГБТ правата. Членове на четири (от петте) партньорски организации са част от Организационния комитет на София Прайд, като всеки партньор е работил с останалите по разнообразни проекти. Настоящото предложение бе инициирано от Младежка ЛГБТ организация „Действие” и разработено от всички партньори, което реши, че „Център за изследване на демокрацията” е най-подходящ за водещ кандидат. Съществува неофициално споразумение за сътрудничество между всички участници по темата за ЛГБТ в България и настоящото партньорство е продължение на това споразумение, в което ресурси, ноу-хау и възможности се споделят за напредъка на каузата.

Освен това партньорството разчита на подкрепа и сътрудничество с асоциирани партньори без да са официално включени: Солун Прайд (Гърция), Open Centre Association (Латвия), Brodoto (Хърватия), MozaiQ (Румъния) и др.